Chapter Text
КирБойчо МлМ
Кириак Стефчов не беше щастлив. Днешният му ден беше минал в спор с Бойчо Огнянов. Когато се приба, посред нощта, бръкна зад гардероба си, дей криеше всичко, близко до душата му, и извади дневника си. Вътре написа: Мило Дневниче, Днешният ден бе ужасяващ?! Трябваше да крещя по Огнянову пред цялото село!! На бас се хващам, че пази снимка Раду Госпожину под леглото си, обарвайки се гледайки я!!! Още не съм казал на властите, но съм на косъм! Възмутен съм и излазям!!!
Той затвори малкото кожено тефтерче, върна го обратно зад гардероба в спалнията, и тръгна към банята. Изми се, сложи си нощницата, и заспа.
Посред нощта, докато цялото село бе изгасило свещите, всяка душа си беше легнала, в един конкретен дом, Стефчовия, се чу шум. Черна сянка бе влязала в дома Стефчов, която бе решила да направи нещо лошо. Във всеки случай, Кириак Стефчов не спа тази нощ.
На следващата сутрин, Кириак бе изморен. Не бе могъл да мигне цяла вечер. На площада, видя своя враг, седнал на пейка. Наблюдаваше го. Бойчо Огнянов не можеше да стои на едно място, очевидно нещо го бе смутило. Лицето му беше от една страна изморено, все едно не бе спял, но и леко зачервено, все едно бе правил нещо… Стефчов бе учуден, и си зададе няколко въпроса…
Денят му не бе запълнен с много работа, за това се прибра у дома по-рано…